Китайско приключение

Тази страница е за тези които прекарахме обедната си почивка във известен китайски ресторант - там някъде на улица Раковски. Всичко се случи на 11/28/2002 по обяд и завърши след около час, (ако може да се вярва на очевидци.)

В началото беше тръгването. Някои с ръце в джобовете, други с танцова стъпка, но всички в що-годе цветущо здраве и с голямо желание да излязат на чист въздух..

Първата част от маршрута минаваше край кривият стълб на ул. Дондуков. Това е удивително природно образование и беше кандидат за книгата на националните забележителности за 1997г. Удивително е че около него всички са прави и добре изглеждат.
	Въпреки първоначалния плам скоро всички герои се умориха. "Далече" - казаха някои. Затова поради отдалеченосста на целта се наложи на ползваме транспорт. Половината пристигнаха с това превозно средство...
А останалите изприпкахме с ето това.
	На входа китайски монаси проверяваха за хладно оръжие.
В началото нямаше нищо което да захапем. Млада китайска комсомолка записа надлежно заявките в протокола.И зачакахме.
	А някои дори започнаха да се чудят защо са дошли.
Налегна ти всемирната тъга. От никъде не се виждаше светлина в тунела.
	Светът започна да се размазва.
В далечината се виждаха бледувани образи но уви това бяха само миражи,
	Навън живота се прозираше като през пелена.
И изневиделица когато всички вече бяхме изгубили надежда за каквото и да е от далечния изток, когато дори и истинските китайци бяха решили да яадат банички, масата най-неочаквано се отрупа с манджи. А това беше само началото...
	От объркване започнахме да щракаме със щипки. Или по-точно двуостри китайски бамбукови бойни щипци.
На пръв поглед всичко беше идеално, но имаше нещо на масата от което ни се размъти погледа. Дълго време не можехме да разберем кое е то.
	По някое време се избистри...
Но уви, само за малко. Светът се въртеше по-бавно в центъра и по-бързо в покрайнините.
	В крайна сметка започнахме да ядем от два пилешки шиша едновременно.
Имаше един момент в който стигнахме и до бананите, специални малки китайски бананчета, които излапахме като в мъгла. А дори и последното парче ананас стоя самотно само 2 секунди.
Как сме излезли от това място и въобще обратния път ни се губи. Тези спомени са записани в последствие, на базата на записки и документи намерени в килер.